Марк Колман, 7ми март 2007

Ден първи – първи впечатления

Две седмици преди да заминем за България Елиът /моят седемгодишен син/ почти ежедневно разглеждаше уебсайта на Боровец. Всичко изглеждаше чудесно – повече от един метър сняг и според прогнозата щеше да вали още. Най-после дойде съботата и ние тръгнахме към летище Гетуик за тричасовия полет до София. Нашата група от петнадесет души /сноубордисти, скиори и кънкьори/ си беше резервирала почивката чрез Ингамс: полети, една седмица в луксозна стая в хотел Иглика Палас, полу-пансион, детска градина и уроци по ски за децата, а също и карти за лифтовете и всичко това за малко под 400 лири на човек /шестдневната карта за лифтовете струваше 85 лири/.Опитайте се да намерите същата цена в някои от традиционните ски курорти на Европа. След едночасов трансфер от летището пристигнахме в Боровец около 9 сутринта и видяхме величествени борове, заскрежени от сняг.

Първи впечатления от хотел Иглика Палас: страхотно местоположение в центъра на курорта, просторен и удобен бар, чисти просторни стаи и топла храна в наша чест. Долу имаше сауна, стая за масаж и плувен басейн. След като обядвахме, бързо разопаковахме багажа и група от нас отиде в бара, за да опита вкуса на местната бира Каменица в духа на опознаването! Барът, вещо управляван от Даниел, беше изключително добър. Голяма бира струваше 3 лева /около една лира/, голям шот – 4 лева, а добрите коктейли – по 7 лева. За децата имаше интересни забавления в стаята с игри: флипер/2 лева/, стрелички и 4 Сони Плейстейшънс/4 лева за 30 минути/. Беше фантастично, защото възрастните можеха да отмарят с питие ,като знаеха че децата се чувстват добре и са в безопасност.

Ден втори – Наемане на екипировка и първи ден на пистите

В неделя сутрин времето беше ясно и рано в 9 часа закусихме на шведска маса. Имаше добър избор от пържени наденички, шунка и кашкавал, зърнени закуски, плодове и кисели млека .Обаче тостерът беше много бавен и трябваше да се чака още половин час. Следващата ни задача бе да заведем децата в детската градина. Тя се намираше в друг хотел до станцията на кабинковия лифт и всичко изглеждаше добре организирано. Представителите на Ингамс настаняваха децата. После отидохме да се оборудваме със ски ,сноубордове и обувки във внушителния хотел Рила. Шестдневният наем за обувки, борд или ски беше около 70 лири, но честно казано екипировката беше доста остаряла. Вече готови потеглихме към пистите. Четиримата сноубордисти от групата се качиха на току – що пуснатия високоскоростен четири седалков лифт до Ситняково – най- високата част на централната част на Боровец. От върха имаше избор от зелени, сини и червени писти /според трудността на трасето/, а на височина от 1780 м снегът беше много добър, въпреки че бяха започнали да се образуват малки участъци лед в по-ниската част на планината. Щяхме да приберем децата чак след 16 часа, така че имахме удоволствието да се насладим на дълъг обяд с напитки и на няколко спускания под следобедното слънце. Същата вечер се хранихме в ресторанта на хотела и въпреки че храната можеше и да е по-топла, имаше голям избор от салати, основни ястия и сладкиши .След като престояхме в бара много по-дълго от “по за едно”, си легнахме.

Ден трети – В планината и една вечер в ресторант Мамаситас

В понеделник сутрин двама от нас взеха кабинковия лифт до Ястребец. Най-горната станция на лифта е на височина 2369 м. Първото нещо, което спира дъха ти като стъпиш навън на снега, е великолепният изглед. Оттук може да се види почти до София и до ширналия се на североизток язовир Искър. Планинските села Бели Искър и Говедарци, разположени в снежната долина отдолу, изглеждаха на една ръка разстояние от мястото, на което стояхме. Един бърз съвет: не използвайте лифта между 9.30 и 10.30, защото е много натоварен и ще трябва да чакате 30 минути на опашка. От върха има избор от няколко предизвикателни писти. Всичките са маркирани като червени, а една е черна. Те ви отвеждат долу и след кратка разходка през гората пак сте на лифт станцията Имайте пред вид, че писти Ястребец 3 и Попангелов ще ви отведат доста далече от курорта и ще трябва да наемете един от многото чакащи файтони с коне, за да се върнете до центъра /всъщност това е много приятен начин да се върнете до центъра/.Обаче си струва да платите цената за това отклонение, за да се насладите на тези две безлюдни писти. Снегът отново беше добър, макар и малко твърд на места, но като видяхме колко малко хора използват тези писти, вече не обръщахме никакво внимание на това. При едно от спусканията преброих само петима души. Беше истинско блаженство.

Вечерта посетихме ресторанта Мамаситас /необходима е предварителна резервация, защото е много посещаван/. За предястие взехме начос, после си избрахме от богатото меню с типични мексикански ястия /имаше и детско меню/. За да са точни впечатленията, решихме да опитаме няколко напитки, всъщност дамите не бяха наясно с качеството на шардонето и им бяха нужни три бутилки, за да си съставят категорично мнение. Забавлението се осигуряваше от оркестър /по едно време се чу и Лед Цепелин/, който изпълни някои наистина добри кавъра. Пяха се песни от репертоара на Травис, Топлоудър и Проклеймърс .Храната беше много хубава и обслужването отлично, и всичко това за сумата от около 40лв. на човек /около 15 лири/.

Ден четвърти – Вали сняг

Като дръпнахме завесите във вторник рано сутринта, видяхме гледка, за която мечтае всеки скиор и сноубордист – бели снежинки падаха от небето. Валя непрестанно, до късно през нощта и планината се покри с бяла пелена. Не е нужно да ви казвам, че пързалянето беше фантастично през следващите два дни. До този момент петте деца /четири от които на седем години и малкият Оливер на три/ бяха прекарали в детската градина два дни. На по-големите не им харесваше много, защото се учеха да карат ски в група с по-малки деца. Един татко от нашата група, който и преди беше идвал в Боровец, реши да се обади на един от местните ски учители, който беше обучавал сина му предишния път. Останахме доволни, че той се нагърби с нелеката задача да се грижи за четири деца. Срещнахме се с Вес в 10 часа и се договорихме той да даде на децата четири двучасови урока за цена от 42 лири на дете. Помислете си дали можете да направите такава сделка в Австрия или Франция!

Ден пети – Сю се подхлъзва на сафари с моторни шейни!

Сряда вечер завари цялата група събрана пред американския бар Силвър Фокс /собственикът има слава че е организирал изява на Скорпионс в София преди години/. Стояхме и чакахме, когато тишината бе прорязана от рева на седем шейни. След петминутен инструктаж по безопасност потеглихме на двадесет и пет километрово препускане по пътеката за Мусала, устремени към района на Маркуджиците. Беше страхотно предизвикателство и много вълнуващо да вземаме успешно стръмните, тесни завои. Две от групата /мисля да не споменавам кои, но пък какво – Сюзан и Лин/ нямаха голям късмет и за голямо тяхно притеснение се обърнаха с шейната. Вечерта беше перфектна и със сигурност си струваше цената от 17 лири на човек.

Ден шести – Надпреварата със шейни

В четвъртък времето беше топло и слънчево и след като малките бяха поверени на Вес, дойде време възрастните да се впуснат в планината. По-късно обядвахме във вече споменатия бар Силвър Фокс, чиито собственик предлагаше съвсем ново експресно меню. Имате избор от вкусни, приготвени на място бургери, пилешки пържоли и пилешки хапки и всичко това придружено със студена бира. Ако обядът не се сервира до пет минути, получавате парите си обратно. Нима можете да искате нещо повече! След обяда качихме четирите деца до върха с четириседалковия лифт Мартинови бараки и ги спуснахме надолу по лесната синя писта. Бях направо изумен: Елиът, чиито предишен ски стаж беше само три часа в Милтон Кейнс, успешно държеше ските успоредно и правеше завои със снежно рало. Магьосникът ски учител Вес бе направил чудо и децата вече направиха страхотен старт в зимните спортове. В четвъртък вечер започна битката във войната на шейните. Всеки от нас взе шейна под наем за 5лв и я издърпа до върха на ярко осветената детска писта. От върха изглеждаше много стръмно, особено като се има пред вид че задните ти части са на 15 см. над снега. Трите момчета успяха да намерят място за отскок и ние се редяхме на опашка там, а хората на седалковия лифт над нас много ни се радваха. Възрастните успяха да се спуснат четири пъти преди да се строполят изтощени в долния край на пистата. Някои от тайфата се нахраниха в хотела, защото нямаха сили за друго, изтощени от шейните. Две двойки събрахме достатъчно сили да отидем до единствения китайски ресторант в курорта. Още с влизането съжалихме, че не сме направили резервация, защото беше пълно с народ. Пийнахме по едно на бара и скоро се освободи маса. Храната беше много вкусна, но не трябва да поръчвате много, защото порциите са огромни. И пак имаше наполовина малки порции за деца, и голям избор от вина за големите /средната цена за бутилка добро червено вино беше 12 лв или 4 лири/.

Ден седми – Последен ден при връх Мусала

Петък, нашият последен ден за ски и сноуборд, като че ли дойде прекалено бързо. Още един топъл и слънчев ден, а пистите бяха меки и малко ни затрудняваха. Като че ли наистина бяхме избрали седмицата с най-добрите условия за спорт. Това беше ден за последни часове с Вес, така че по обяд се срещнахме с него и децата и му благодарихме. Взехме му телефонния номер и непременно ще го потърсим, когато пак дойдем в Боровец .След обяда се качихме с кабинката до върха и децата се спуснаха два пъти на Маркуджиците. Искаше ни се да ги спуснем до долу по тежката писта Ястребец 1, но после преценихме, че независимо от напредъка им, те все още не са толкова опитни. Докато ние тримата се спускахме за последно надолу, четвъртият свали малките с кабинковия лифт.
В петък вечер ресторантите обикновено са препълнени, затова ние отрано направихме резервация в ресторант Франко, в центъра на курорта. Някой ни го беше препоръчал, но първото ни впечатление беше, че това е задимен, препълнен бар. Заведоха ни в просторен салон на горния етаж и ни настаниха на голяма маса в ъгъла. Менюто беше доста стандартно: пица, паста, калцоне и за наша изненада – къри. Когато донесоха храната, бяхме приятно сюрпризирани. Пиците бяха много вкусни, а за пилешката тика масала отзивите бяха невероятни. Време за още един съвет: не вечеряйте бавно и дълго. Докато уреждахме сметката, веселбата започна с шумно изпълнение на певец, приличащ на Мийтлоуф. Той изпълни няколко добри кавъра, но пя прекалено високо и по едно време двама от нашите си запушиха с пръсти ушите. Съвет: носете си тапи за уши за всеки случай.

Ден осми – Сърдечно сбогом, но ние пак ще дойдем…

В събота сутрин ни се полагаше да полежим до по-късно /не и за храбрата Лин, която успя да вмести в програмата още два часа каране на ски/. Дойде време да приберем багажа и да купим най-после сувенири. Обядвахме във фантастичния Мамаситас – абсолютно ви препоръчвам клубния сандвич, после се натоварихме на автобуса и бързо стигнахме до летище София. Като цяло това беше страхотна едноседмична почивка. Имахме хубаво време, а пресният сняг беше върхът. Пистите са добри, много от тях са с голяма трудност, което е истинско предизвикателство, а картата за лифтовете е много изгодна. Курортът е чудесен и заради ските, и заради нощния живот. Той със сигурност е най-евтиният в Европа. Като прибавим към това подобренията и разрастването, които ще настъпят с проекта Супер Боровец, той ще стане курорт по нищо не отстъпващ на другите из Европа.

Дали ви препоръчваме Боровец? Абсолютно категорично!